« ал-Бакара »
« стих-118 »
وَقَالَ الَّذِينَ لاَ يَعْلَمُونَ لَوْلاَ يُكَلِّمُنَا اللّهُ أَوْ تَأْتِينَا آيَةٌ كَذَلِكَ قَالَ الَّذِينَ مِن قَبْلِهِم مِّثْلَ قَوْلِهِمْ تَشَابَهَتْ قُلُوبُهُمْ قَدْ بَيَّنَّا الآيَاتِ لِقَوْمٍ يُوقِنُونَ
българската транслитерация: Уe калeллeзинe ля я’лeмунe лeу ля юкeллимуналлаху eу тe’тина айeх(айeтун), кeзаликe кзлeллeзинe мин кaблихим мислe кaулихим, тeшабeхeт кулюбухум, кaд бeййeннaл аяти ли кaумин юкънун(юкънунe).
И рекоха незнаещите (истината): “Аллах не ще ли ни продума” или „И на нас да ни се яви знамение”. Така и онези преди тях изричаха подобни думи. Сърцата им си заприличаха. А бяхме обяснили знаменията Ни на хора убедени.
