« ал-Бакара »
« стих-101 »
وَلَمَّا جَاءهُمْ رَسُولٌ مِّنْ عِندِ اللّهِ مُصَدِّقٌ لِّمَا مَعَهُمْ نَبَذَ فَرِيقٌ مِّنَ الَّذِينَ أُوتُواْ الْكِتَابَ كِتَابَ اللّهِ وَرَاء ظُهُورِهِمْ كَأَنَّهُمْ لاَ يَعْلَمُونَ
българската транслитерация: Уe лeмма джаeхум рeсулюн мин индиллахи мусaддикун лима мeaхум нeбeзe фeрикун минeллeзинe утул китаб(китабe), китабaллахи уeраe зухурихим кe eннeхум ля я’лeмун(я’лeмунe).
И когато при тях дойде Пратеник на Аллах, за да потвърди наличното (Писание) у тях, едни от дарените с Писанието хвърлиха зад гърба си Книгата на Аллах, сякаш не знаеха.
