« ал-Бакара »
« стих-126 »
وَإِذْ قَالَ إِبْرَاهِيمُ رَبِّ اجْعَلْ هََذَا بَلَدًا آمِنًا وَارْزُقْ أَهْلَهُ مِنَ الثَّمَرَاتِ مَنْ آمَنَ مِنْهُم بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ قَالَ وَمَن كَفَرَ فَأُمَتِّعُهُ قَلِيلاً ثُمَّ أَضْطَرُّهُ إِلَى عَذَابِ النَّارِ وَبِئْسَ الْمَصِيرُ
българската транслитерация: Уe из кялe ибрахиму рaббидж’aл хаза бeлeдeн аминeн уeрзук eхлeху минeс сeмeрати мeн амeнe минхум билляхи уeл йeумил ахир(ахири), кялe уe мeн кeфeрe фe умeттиуху кaлилeн суммe aдтaрруху иля aзабин нар(нари), уe би’сeл мaсир(мaсиру).
И когато Ибрахим рече: “Господи мой, стори го защитен град и храни с плодовете неговите жители. Онези от тях, които повярваха в Аллах и в Сетния ден!”, Той рече: “А който е неверник, ще го оставя малко да се понаслаждава, после ще го подкарам към мъчението на Ада. И колко лоша е тази участ!”
