« ал-Бакара »
« стих-213 »
كَانَ النَّاسُ أُمَّةً وَاحِدَةً فَبَعَثَ اللّهُ النَّبِيِّينَ مُبَشِّرِينَ وَمُنذِرِينَ وَأَنزَلَ مَعَهُمُ الْكِتَابَ بِالْحَقِّ لِيَحْكُمَ بَيْنَ النَّاسِ فِيمَا اخْتَلَفُواْ فِيهِ وَمَا اخْتَلَفَ فِيهِ إِلاَّ الَّذِينَ أُوتُوهُ مِن بَعْدِ مَا جَاءتْهُمُ الْبَيِّنَاتُ بَغْيًا بَيْنَهُمْ فَهَدَى اللّهُ الَّذِينَ آمَنُواْ لِمَا اخْتَلَفُواْ فِيهِ مِنَ الْحَقِّ بِإِذْنِهِ وَاللّهُ يَهْدِي مَن يَشَاء إِلَى صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ
българската транслитерация: Кянeн насу уммeтeн уахъдeтeн фe бeaсaллахун нeбиййинe мубeшширинe уe мунзиринe, уe eнзeлe мeaхумул китабe бил хaккъ ли яхкумe бeйнeн наси фи махтeлeфу фих(фихи), уe махтeлeфe фихи иллeллeзинe утуху мин бa’ди ма джаeтхумул бeййинату бaгйeн бeйнeхум, фe хeдаллахуллeзинe амену ли махтeлeфу фихи минeл хaккъ би изних(изнихи), уaллаху йeхди мeн йeшау иля съратън мустaким(мустaкимин).
Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книга с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие. И не други, а именно дарените с книга, след като ясните знаци дойдоха при тях, изпаднаха в разногласие за нея, заради злобата (завистта) помежду им. Поради тази причина Аллах напъти с позволението Си вярващите (желаещите да срещнат Лика), за да изяснят онова (напътствието) по което бяха изпаднали в разногласие. Аллах напътва когото пожелае по правия път (пътя, който води към Аллах).
