« ал-Бакара »
« стих-258 »
أَلَمْ تَرَ إِلَى الَّذِي حَآجَّ إِبْرَاهِيمَ فِي رِبِّهِ أَنْ آتَاهُ اللّهُ الْمُلْكَ إِذْ قَالَ إِبْرَاهِيمُ رَبِّيَ الَّذِي يُحْيِي وَيُمِيتُ قَالَ أَنَا أُحْيِي وَأُمِيتُ قَالَ إِبْرَاهِيمُ فَإِنَّ اللّهَ يَأْتِي بِالشَّمْسِ مِنَ الْمَشْرِقِ فَأْتِ بِهَا مِنَ الْمَغْرِبِ فَبُهِتَ الَّذِي كَفَرَ وَاللّهُ لاَ يَهْدِي الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ
българската транслитерация: E лeм тeрa илeллeзи хаджe ибрахимe фи рaббихи eн атахулляхул мулк(мулкe), из кялe ибрахиму рaббийeллeзи юхйи уe юмиту, кялe eнe ухйи уe умит(умиту), кялe ибрахиму фe иннaллахe йe’ти биш шeмси минeл мaшръкъ фe’ти биха минeл мaгриби фe бухитeллeзи кeфeр(кeфeрe), уaллаху ля йeхдил кaумeз залимин(залиминe).
Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим за неговия Господ, че Аллах му е дал владението? Когато Ибрахим рече: “Моят Господ е, Който съживява и умъртвява.”, (а другият) рече: “И аз съживявам и умъртвявам.” Ибрахим рече: “Аллах довежда слънцето от изток, а ти го доведи от запад!” И се слиса онзи, който не бе повярвал. Аллах не напътва към Себе Си тираните.
