« ал-Бакара »
« стих-273 »
لِلْفُقَرَاء الَّذِينَ أُحصِرُواْ فِي سَبِيلِ اللّهِ لاَ يَسْتَطِيعُونَ ضَرْبًا فِي الأَرْضِ يَحْسَبُهُمُ الْجَاهِلُ أَغْنِيَاء مِنَ التَّعَفُّفِ تَعْرِفُهُم بِسِيمَاهُمْ لاَ يَسْأَلُونَ النَّاسَ إِلْحَافًا وَمَا تُنفِقُواْ مِنْ خَيْرٍ فَإِنَّ اللّهَ بِهِ عَلِيمٌ
българската транслитерация: Лил фукaраиллeзинe ухсиру фи сeбилиллахи ля йeстaтиунe дaрбeн фил aрдъ, яхсeбухумул джахилу aгнияe минeт тeaффуф(тeaффуфи), тa’рифухум би симахум, ля йeс’eлюнeн насe илхафа(илхафeн), уe ма тунфику мин хaйрин фe иннaллахe бихи aлим(aлимун).
(Даренията и милостинята) са за бедните и за тези, които са се посветили по пътя на Аллах и не могат да обикалят (да търгуват за препитание) по земята. Невежият ги смята за богати, поради тяхното държание. Ще ги познаеш по техния белег, те не просят настойчиво от хората. И каквото и добро да раздадете, Аллах го знае най добре.
