« ал-Бакара »
« стих-74 »
ثُمَّ قَسَتْ قُلُوبُكُم مِّن بَعْدِ ذَلِكَ فَهِيَ كَالْحِجَارَةِ أَوْ أَشَدُّ قَسْوَةً وَإِنَّ مِنَ الْحِجَارَةِ لَمَا يَتَفَجَّرُ مِنْهُ الأَنْهَارُ وَإِنَّ مِنْهَا لَمَا يَشَّقَّقُ فَيَخْرُجُ مِنْهُ الْمَاء وَإِنَّ مِنْهَا لَمَا يَهْبِطُ مِنْ خَشْيَةِ اللّهِ وَمَا اللّهُ بِغَافِلٍ عَمَّا تَعْمَلُونَ
българската транслитерация: Суммe кaсeт кулюбукум мин бa’ди заликe фe хийe кeл хъджарeти eу eшeдду кaсуeх(кaсуeтeн), уe иннe минeл хъджярeти лeма йeтeфeджeру минхул eнхар(eнхару), уe иннe минха лeма йeшшaккaку фe яхруджу минхул мау, уe иннe минха лeмайeхбиту мин хaшйeтиллях(хaшйeтилляхи), уe маллаху би гафилин aмма тa’мeлюн(тa’мeлюнe).
После (след това знамение) сърцата ви (пак) закоравяха (почерняха) и станаха като камъни, дори по-корави. Да! И сред камъните има такива, от които бликват реки и сред тях някои се разцепват и излиза от там вода; а някои от тях падат в уплах пред Аллах от вълнение. Но Аллах не подминава вашите дела.
