« ал-Бакара »
« стих-186 »
وَإِذَا سَأَلَكَ عِبَادِي عَنِّي فَإِنِّي قَرِيبٌ أُجِيبُ دَعْوَةَ الدَّاعِ إِذَا دَعَانِ فَلْيَسْتَجِيبُواْ لِي وَلْيُؤْمِنُواْ بِي لَعَلَّهُمْ يَرْشُدُونَ
българската транслитерация: Уe иза сeeлeкe ъбади aнни фe инни кaриб(кaрибун) уджибу дa’уeтeд даи иза дeани, фeл йeстeджибу ли уeл ю’мину би лeaллeхум йeршудун(йeршудунe).
И когато Моите раби те питат за Мен, Аз съм (им) наблизо. Откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат (на Моята покана) и да ми повярват (да пожелаят моя Лик), с надеждата по този начин да се усъвършенстват.
