« ал-Бакара »
« стих-164 »
إِنَّ فِي خَلْقِ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَاخْتِلاَفِ اللَّيْلِ وَالنَّهَارِ وَالْفُلْكِ الَّتِي تَجْرِي فِي الْبَحْرِ بِمَا يَنفَعُ النَّاسَ وَمَا أَنزَلَ اللّهُ مِنَ السَّمَاء مِن مَّاء فَأَحْيَا بِهِ الأرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَبَثَّ فِيهَا مِن كُلِّ دَآبَّةٍ وَتَصْرِيفِ الرِّيَاحِ وَالسَّحَابِ الْمُسَخِّرِ بَيْنَ السَّمَاء وَالأَرْضِ لآيَاتٍ لِّقَوْمٍ يَعْقِلُونَ
българската транслитерация: Иннe фи хaлкъс сeмауати уeл aрдъ уaхтиляфил лeйли уeн нeхяри уeл фулкиллeти тeджри фил бaхри бима йeнфeун насe уe ма eнзeлaллаху минeс сeмаи мин мяин фe aхя бихил aрдa бa’дe мeутиха уe бeссe фиха мин кулли даббe(даббeтин), уe тaсрифир рияхъ уeс сeхабил мусaххaри бeйнeс сeмаи уeл aрдъ лe аятин ли кaумин я’кълюн(я’кълюнe).
В сътворяването на небесата и на земята, и в редуването на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци наистина има знамения за хора проумяващи.
