« ал-Бакара »
« стих-130 »
وَمَن يَرْغَبُ عَن مِّلَّةِ إِبْرَاهِيمَ إِلاَّ مَن سَفِهَ نَفْسَهُ وَلَقَدِ اصْطَفَيْنَاهُ فِي الدُّنْيَا وَإِنَّهُ فِي الآخِرَةِ لَمِنَ الصَّالِحِينَ
българската транслитерация: Уe мeн йeргaбу aн миллeти ибрахимe илля мeн сeфихe нeфсeх(нeфсeху), уe лeкaдистaфeйнахуфид дуня, уe иннeху филахирeти лe минeс салихин(салихинe).
А кой друг, освен онзи, който е безразсъден за душата си, се отвръща от религията (вярата; универсалният път на усъвършенстване) на Ибрахим (Авраам)? Ние го избрахме в земния живот, и в отвъдния той е от праведниците.
