« ал-Бакара »
« стих-259 »
أَوْ كَالَّذِي مَرَّ عَلَى قَرْيَةٍ وَهِيَ خَاوِيَةٌ عَلَى عُرُوشِهَا قَالَ أَنَّىَ يُحْيِي هََذِهِ اللّهُ بَعْدَ مَوْتِهَا فَأَمَاتَهُ اللّهُ مِئَةَ عَامٍ ثُمَّ بَعَثَهُ قَالَ كَمْ لَبِثْتَ قَالَ لَبِثْتُ يَوْمًا أَوْ بَعْضَ يَوْمٍ قَالَ بَل لَّبِثْتَ مِئَةَ عَامٍ فَانظُرْ إِلَى طَعَامِكَ وَشَرَابِكَ لَمْ يَتَسَنَّهْ وَانظُرْ إِلَى حِمَارِكَ وَلِنَجْعَلَكَ آيَةً لِّلنَّاسِ وَانظُرْ إِلَى العِظَامِ كَيْفَ نُنشِزُهَا ثُمَّ نَكْسُوهَا لَحْمًا فَلَمَّا تَبَيَّنَ لَهُ قَالَ أَعْلَمُ أَنَّ اللّهَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ
българската транслитерация: Eу кeллeзи мeррa aля кaрйeтин уe хийe хауийeтун aля урушиха, кялe eнна юхйи хазихиллаху бa’дe мeутиха, фe eматeхуллаху миeтe амин суммe бeaсeх(бeaсeху), кялe кeм лeбист(лeбистe), кялe лeбисту йeумe eу бa’дa йeум(йeумин), кялe бeл лeбистe миeтe амин фeнзур иля тaамикe уe шeрабикe лeм йeтeсeннeх, уeнзур иля хъмарикe уe ли нeдж’aлeкe айeтeн лин наси уeнзур илял изами кeйфe нуншизуха суммe нeксуха лaхма(лaхмeн), фe лeмма тeбeййeнe лeху, кялe a’лeму eннaллахe aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Или като онзи, който мина през едно селище, рухнало под своите покриви, и рече: “Как Аллах ще съживи това (населено място) след смъртта му?” И Аллах го умъртви за сто години, после го възкреси. Рече (му): “Колко се забави (умъртвен)?” (И той) каза: “Забавих се ден или част от деня.” Рече (Аллах): “Не, забави се сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене! То не се е развалило. И виж магарето си!(Това) е за да те сторим знамение (жива поука) за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато (магарето се съживи и всичко се подреди, както бе преди) и му се изясни, рече: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила.”
