« ал-Бакара »
« стих-251 »
فَهَزَمُوهُم بِإِذْنِ اللّهِ وَقَتَلَ دَاوُودُ جَالُوتَ وَآتَاهُ اللّهُ الْمُلْكَ وَالْحِكْمَةَ وَعَلَّمَهُ مِمَّا يَشَاء وَلَوْلاَ دَفْعُ اللّهِ النَّاسَ بَعْضَهُمْ بِبَعْضٍ لَّفَسَدَتِ الأَرْضُ وَلَكِنَّ اللّهَ ذُو فَضْلٍ عَلَى الْعَالَمِينَ
българската транслитерация: Фe хeзeмухум би изниллахи, уe кaтeлe даууду джалутe уe атахуллахул мулкe уeл хикмeтe уe aллeмeху мимма йeшау, уe лeу ля дeф’уллахин насe, ба’дaхум би бa’дин лe фeсeдeтил aрду уe лякиннaллахe зу фaдлин aлeл алeмин(алeминe).
И ето че ги сразиха, с позволението на Аллах, и Дауд (Давид) уби Джалут, и Аллах му даде (на Дауд) владението и мъдростта, и го научи на каквото Той пожела. Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодатта за световете.
