« ал-Бакара »
« стих-240 »
وَالَّذِينَ يُتَوَفَّوْنَ مِنكُمْ وَيَذَرُونَ أَزْوَاجًا وَصِيَّةً لِّأَزْوَاجِهِم مَّتَاعًا إِلَى الْحَوْلِ غَيْرَ إِخْرَاجٍ فَإِنْ خَرَجْنَ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ فِي مَا فَعَلْنَ فِيَ أَنفُسِهِنَّ مِن مَّعْرُوفٍ وَاللّهُ عَزِيزٌ حَكِيمٌ
българската транслитерация: Уeллeзинe ютeуeффeунe минкум уe йeзeрuнe eзуaджя(eзуaджeн), уaсъййeтeн ли eзуаджихим мeтаaн илeл хaули гaйрe ъхрадж(ъхраджън), фe ин хaрeджнe фe ля джуняхa aлeйкум фи ма фeaлнe фи eнфусихиннe мин мa’руф(мa’руфин), уaллаху aзизун хaким(хaкимун).
А които от вас се поминат и оставят вдовици, да завещаят на своите съпруги да се ползват (от наследството им) една година, без да бъдат прогонвани. А ако напуснат (със свое желание), няма прегрешение за вас в онова, което правят със себе си според предписанието. И Аллах е Всемогъщ, Премъдър.
