« ал-Бакара »
« стих-20 »
يَكَادُ الْبَرْقُ يَخْطَفُ أَبْصَارَهُمْ كُلَّمَا أَضَاء لَهُم مَّشَوْاْ فِيهِ وَإِذَا أَظْلَمَ عَلَيْهِمْ قَامُواْ وَلَوْ شَاء اللّهُ لَذَهَبَ بِسَمْعِهِمْ وَأَبْصَارِهِمْ إِنَّ اللَّه عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ
българската транслитерация: Йeкадул бeрку яхтaфу eбсарeхум куллeма eдаe лeхум мeшeу фихи, уe иза aзлeмe aлeйхим кяму уe лeу шяeлляху лe зeхeбe би сeм’ихим уe eбсарихим иннaллахe aля кулли шeй’ин кaдир (кaдирун).
Мълнията едва не отнема зрението им. Всякога, щом ги освети (светлината), вървят, а щом се стъмни над тях, спират. Но пожелае ли Аллах, Той би отнел и слуха и зрението им. Аллах над всяко нещо има сила (силата Му стига за всичко).
