11/Худ-1: Алиф. Лам. Ра. Това е книга, знаменията на която бяха утвърдени и последователно разкрити от Премъдрия и Всезнаещия.

11/Худ-2: (Тази книга е) за да не бъдете раби на друг, освен на Аллах и неизбежно ­аз съм за вас предупредител и благовестител от Него. ­

11/Худ-3: И за да молите опрощение от вашия Господ и сетне да се покаете пред Него. Той ще ви осигури препитание за определен срок и ще даде на всеки, сторил благо заслужената благодат. А ако се отвърнете (обърнете гръб), ­страх ме е за вас от мъчение в съдния ден.

11/Худ-4: При Аллах е вашето завръщане. Той за всяко нещо има сила.

11/Худ-5: И не се ли опитват те да се скрият под дрехите си от него (от Аллах)? Той (Аллах) знае какво те спотайват и какво показват. Наистина Той знае всичко скрито в душите им.

11/Худ-6: И Аллах дава (на Аллах принадлежи) препитанието на всяко едно живо същество по земята. И Той знае неговото постоянно и временно убежище. Всичко е в ясната книга.

11/Худ-7: И за да ви изпита кой от вас е по-добър по деяние, Той сътвори небесата и земята за шест дни, а Неговият Престол бе върху водата. И ако кажеш: “Ще бъдете възкресени след смъртта.”, онези, които не вярват (отричат) непременно (така) ще рекат: “Това е само явна магия.”

11/Худ-8: А ако забавим за тях (отклоним от тях) мъчението за определено време, непременно ще рекат: “Какво го задържа (забавя)?” В деня, в който ги сполети мъчението, то наистина не ще бъде отклонено от тях и ще ги обгърне онова, на което са се присмивали.

11/Худ-9: И ако дадем на човека да вкуси милост от Нас, а после му я отнемем, той става отчаян неблагодарник (неверник).

11/Худ-10: И ако му дадем да вкуси благодат след немотия, която го е засегнала, казва: “Отидоха си злините от мен.” Несъмнено той е безсрамен самохвалко.

11/Худ-11: Освен онези, които са търпеливи и вършат праведни дела (изчистват душевните си пороци). За тях има опрощение (греховете им се превръщат в добрини) и голяма награда (дар).

11/Худ-12: Заради думите им: “Защо не му бе спуснато съкровище или не дойде заедно с него ангел?” ще ти се свива сърцето и може би ти ще изоставиш част от онова, което ти е разкрито. Ти си само един пратеник (предупредител), Аллах се разпорежда с всяко нещо.

11/Худ-13: Или казват: “Той си го е измислил.” Кажи: “Донесете тогава десет сури (стихове) подобни на неговите ­ измислени ­и позовете, когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!”

11/Худ-14: И ако тогава не могат да ви откликнат, знайте, че (това) бе низпослано само със знанието на Аллах и, че няма друг Бог освен Него! А вие отдадохте ли Му се вече (станахте ли от отдадените Нему)?

11/Худ-15: На онези, които желаят земния живот и неговата украса, Ние ще платим (дадем) за деянията още там (на земята). И не ще бъдат ощетени.

11/Худ-16: Те са, за които в отвъдния живот ще има само Огън. И всичките им деяния там (на земята) ще отидат напразно и каквото са вършили е неприемливо (невалидно).

11/Худ-17: Нима вече я чете свидетел от Него (от Аллах) или има ясен знак от своя Господ? А преди нея като упътване и благодат книгата на Муса я имаше. Те вярват в нея. А който от племената не вярва в нея и на когото му е обещан Огънят (той ли е с ясен довод от Господ). Не се съмнявай вече в нея! Защото това е истината от твоя Господ, ала повечето хора не желаят да повярват.

11/Худ-18: И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах? Тези ще бъдат доведени при техния Господ и свидетелите ще рекат: “Тези са, които лъжеха за своя Господ.” Да, проклятието на Аллах е за угнетителите.

11/Худ-19: Те са, които отклоняват от пътя на Аллах (пречат на човека да намери духовния си учител и така духът му да се отдели от физическото тяло и да стигне до пътя, водещ към Аллах). Стремят се да изкривят (изопачат) истината (достигането на духа в земния живот до Аллах) и те отричат отвъдния живот.

11/Худ-20: Те не могат да оставят (Аллах) безсилен на земята и те не са имали други покровители, освен Аллах. На тях ще им се увеличи в пъти мъчението. И те не намериха сила да чуят (не заработи слуха им), и не успяха да видят (не заработи зрението им).

11/Худ-21: Тези са, които погубиха душите си и се отдалечи (отиде си) от тях онова, което измисляха.

11/Худ-22: Без съмнение, в отвъдния живот те ще са най-губещите.

11/Худ-23: А които вярват ( желаят да достигнат Аллах преди да е дошла смъртта) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) и се покоряват (смирени и благодарни) на своя Господ, тези са обитателите на Рая. ­ Там те ще пребивават вечно.

11/Худ-24: Отношението между тези две групи хора е като отношението между зрящия и слепия, чуващия и глухия. Нима тяхното състояние е еднакво? И не ще ли се поучите веке?

11/Худ-25: И изпратихме Нух (Ной) при неговия народ: “Аз съм за вас един явен предупредител”.

11/Худ-26: За да не служите на друг освен на Аллах (явно ви предупреждавам). Наистина се страхувам за вас от мъчение в съдния ден.”

11/Худ-27: И тогава знатните от народа му, които не вярваха, казаха: “Виждаме, че си само един човек като нас. Не виждаме да те следват някои от нас, освен най-презрените (бедни, слаби, нуждаещи се) с прибързано мнение и не виждаме да ни превъзхождате. Дори ви мислим за лъжци.”

11/Худ-28: Кажи : “О, народе мой! Това ли е вашето виждане? Ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе Си милост, скрита за вас, смятате ли, че ще ви я натрапим (налагаме) щом се противите?

11/Худ-29: О, народе мой, не искам от вас богатство (материални блага) за това (нещата, които ви разкривам). Моята награда е единствено от Аллах. И не ще да прогоня (отблъсна) онзи, които вярват ( желаят да достигнат Аллах). Наистина те ще срещнат своя Господ (духовните им тела ще се слеят с Него в земния живот). Ала аз ви виждам като невеж народ.

11/Худ-30: О, народе мой, и кой ще ме защити пред Аллах, ако ги прогоня? И не ще ли се поучите веке?

11/Худ-31: И не ви казвам: “При мен са съкровищниците на Аллах.” И не зная неведомото. И не казвам: “Аз съм ангел.” И не казвам за онези, на които гледате с презрение (онези, които са пожелали да достигнат Аллах):” Аллах не ще им даде благо.” Аллах най-добре знае какво имат в душите си. В такъв случай (ако не говоря истината) аз ще съм от угнетителите.”

11/Худ-32: Казаха: “О, Нух, ти спореше (се караше) с нас и все повече ни оспорвашe. Ако си от благодеятелните донеси ни онова, с което ни заплашваш!”

11/Худ-33: И каза така: “Само Аллах може да ви го донесе, ако пожелае. А вие не може да оставите (Аллах) безсилен.

11/Худ-34: И не ще ви помогне моят съвет, дори и да (искам) да ви посъветвам, ако Аллах иска ( ви позволи) да блудствате, то моят съвет не ще ви помогне. Той е вашият Господ и при Него ще бъдете върнати.”

11/Худ-35: Или казват: “Той го е измислил.” Кажи: “Ако аз съм го измислил, моето наказание принадлежи на мен. Аз съм далече от вашите престъпвания.”

11/Худ-36: И бе разкрито на Нух: ”Освен онези от твоя народ, които вече са повярвали (обърнали се към Него), другите никога няма да повярват (се обърнат). Не се опечалявай заради онова, което са извършили!

11/Худ-37: С Нашето откровение и контрол построй (направи) Ковчега и не се обръщай към Мен за угнетителите! Те наистина ще бъдат удавени.”

11/Худ-38: И когато той правеше Ковчега, знатните от неговия народ му се подиграваха всеки път, когато минаваха край него. Рече им (Нух): “Щом се подигравате с нас и ние ще ви се подиграваме, както вие правите.

11/Худ-39: И скоро ще узнаете при кого ще дойде опозоряващо мъчение и ще го сполети безкрайно страдание.

11/Худ-40: И когато дойде Нашата повеля, кипна пещта. Казахме: “Качи в него по една двойка (мъжко и женско) от всичко, семейство си и вярващите, освен онези, които бяха споменати (че ще бъдат удавени- стих: 37).” Ала малцина повярваха заедно с него.

11/Худ-41: И рече: “Качете се на него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Господ е опрощаващ, милосърден (пращащ светлината).”

11/Худ-42: И плава (ковчегът) с тях по вълни като планини. И Нух призова своя син, който се бе отлъчил: “Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!”

11/Худ-43: Рече (синът на Нух): “Ще се кача на планина, която ще ме защити от водата.” Рече (Нух): “Днес няма защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той (Аллах) помилва.” И ги разделиха вълните и така той бе от удавените.

11/Худ-44: И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” “О, небе, задръж (водата си)!” И спадна водата и се изпълни повелята. И (ковчегът) заседна върху (планината) Джуди. И бе казано: „Народът –угнетител да е настрани!”

11/Худ-45: И позова Нух своя Господ, и рече: “Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина и Ти си най-мъдрият Съдник.”

11/Худ-46: Рече (Аллах): “О, Нух, той не е от твоето семейство. Неговото деяние не е праведно. И не искай от Мен нещо, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.”

11/Худ-47: Рече (Нух): “Господи, моля Те, опази ме да не искам от Теб нещо, за което нямам знание! И ако не бе Твоето опрощение и помилване, аз ще съм от губещите.”

11/Худ-48: И речено бе: “О, Нух, слез с мир от Нас и с благослов над теб и над онези (общности), които са с теб! А и на други общности ще дадем да се понаслаждават. После ще ги сполети болезнено мъчение от Нас.

11/Худ-49: Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме. До тогава не ги знаехте нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Несъмнено (щастливият) край принадлежи на богобоязливите, притежателите на таква (онези, които се боят да не изгубят милостта и покровителството на Аллах).”

11/Худ-50: И на адитите ­брат им Худ рече: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг Бог освен Него. Вие сте само клеветници.”

11/Худ-51: О, народе мой, не искам от вас (дар) отплата (за това). Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима още не проумявате?

11/Худ-52: О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте (пред водителя се покайте и споменавайте името на Аллах), и ще ви изпрати Той обилен дъжд (благодат) от небето, и ще надбави сила към вашата сила! И не обръщайте гръб (не бъдете от престъпващите)!”

11/Худ-53: Рекоха: “О, Худ, ти не ни донесе ясен знак (чудо) и не ще изоставим нашите божества заради твоите слова. И не вярваме на теб.

11/Худ-54: Само бихме казали, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” Рече им: “Призовавам за свидетел Аллах и вие свидетелствайте, че съм (далеч) невинен за онова, което съдружавате.”

11/Худ-55: Хайде, скройте номера срещу мен всички, заедно с тях (идолите), освен Него (Аллах)! И не ми давайте отсрочка!

11/Худ-56: И наистина аз се уповавам на Аллах, моят и вашият Господ. Няма живо същество (създание) на земята, което Той (Всевишния Аллах) да не държи под Своята власт. Моят Господ е на Правия път (контролът на пътя е у Него).

11/Худ-57: И ако, въпреки всичко, обърнете гръб, аз ­вече ви съобщих онова, с което бях пратен при вас. И ще ви подмени моят Господ с друг народ. И с нищо не ще можете му навредите. И неизбежно моят Господ пази (опазва) всяко нещо.”

11/Худ-58: И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихме Худ заедно с онези, които бяха повярвали. И ги избавихме от сурово (много тежко) мъчение.

11/Худ-59: И така адитите съзнателно отрекоха знаменията на своя Господ и се възпротивиха (въстанаха) срещу Неговите пратеници, и следваха повелята на всички упорити деспоти.

11/Худ-60: И ги последва проклятие на този свят и в Деня на възкресението. А адитите отрекоха своя Господ. Не е ли така? Адитите, народът на Худ, останаха далеч (от милостта на Аллах)!

11/Худ-61: И на самудяните брат им Салих рече: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Няма за вас друг Бог освен Него. Той ви сътвори от земята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него (обърнете се към Аллах)! Моят Господ е наблизо и откликва (на молитвите).”

11/Худ-62: Рекоха: “О, Салих, преди това ти беше този, на който възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да служим на онова, на което служеха нашите предци? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш.”

11/Худ-63: Салих рече: “О, народе мой! Ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе Си милост пак ли такова ви е виждането? И кой може да ме защити от Аллах, ако Му се възпротивя? В такъв случай вие само ще ме отдалечите от благото още повече.

11/Худ-64: О, народе мой, тази (женска) камила, създание на Аллах, е знамение (чудо) за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване близко мъчение!”

11/Худ-65: Въпреки това я заклаха и той (Салих) каза: “Наслаждавайте се в своя дом (още) три дена! Това не е лъжливо обещание.”

11/Худ-66: И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас, спасихме Салих и онези, които вярваха с него. Избавихме ги и от позора на сетния ден. Твоят Господ е Всесилен, Всемогъщ.

11/Худ-67: И (много силен, страшен) вик обхвана (погуби) онези, които угнетяваха, и осъмнаха безжизнени в страната си.

11/Худ-68: Сякаш не бяха пребивавали (живяли )там. Не отрекоха ли самудяните своя Господ? Самудяните останаха далече от (Аллах). Не е ли така?

11/Худ-69: И дойдоха Нашите пратеници с блага вест при Ибрахим. Казаха: “Мир!” Той (Ибрахим) отвърна: “Мир!” (поздравиха се). И не се забави да поднесе едно печено теле.

11/Худ-70: И когато видя, че ръцете им не посягат към него, това не му хареса и спотаи страх от тях. (Те) рекоха: “Не се страхувай! Ние сме пратени при народа на Лут.”

11/Худ-71: А жена му, която стоеше права се усмихна. И тогава я благовестихме за Исак а подир Исак и за Якуб.

11/Худ-72: Тя рече: “Чудно! Аз ли ще родя на тази стара възраст? И съпругът ми също е старец? Наистина това е някакво чудо.”

11/Худ-73: (Ангелите) рекоха : “Нима те учудва повелята на Аллах? О, стопани на този дом, милостта на Аллах и Неговата благословия са над вас. Наистина Той е Всеславен, Предостоен.”

11/Худ-74: И когато уплахата напусна Ибрахим и благата вест дойде при него, той настоя пред Нас за народа на Лут.

11/Худ-75: Наистина Ибрахим бе покорен (смирен) и състрадателен (снизходителен). Той се бе обърнал към Аллах.

11/Худ-76: “О, Ибрахим, откажи се от това! Вече дойде повелята на твоя Господ. Неизбежно едно необратимо мъчение ще ги връхлети.”

11/Худ-77: И когато Нашите пратеници отидоха при Лут, той се натъжи и разтревожи от тях и рече: “Това е един тежък (труден) ден.”

11/Худ-78: И се притече народът му при него. И преди това бяха вършили лоши работи. Рече: “О, народе мой, ето ви моите дъщери. Те са по-чисти за вас. И бойте се вече от Аллах и не ме опозорявайте пред гостите ми! Няма ли сред вас разумен (пречистен) мъж?”

11/Худ-79: Рекоха: “Както (вече) знаеш, желанията ни не са свързани с твоите дъщери. Ти със сигурност знаеш какво ние искаме.”

11/Худ-80: (Лут) рече: “Ех, да имах могъщество над вас или да разчитах на силни привърженици (да се осланях на сигурно място)!...”

11/Худ-81: Рекоха (пратениците): “О, Лут, ние сме пратеници на твоя Господ. Те не ще могат да те докоснат. Тръгни през нощта със семейство си, освен жена ти. Никой (нито един от вас) да не се обърне назад (да не погледне назад), ­защото онова, което ще сполети тях, ще сполети и него. Имат срок до сутринта. Утрото не е ли близо?”

11/Худ-82: И когато Нашата повеля дойде, преобърнахме го (този град) и изсипахме над тях порой от камъни (от изпечена глина).

11/Худ-83: Белязани са при твоя Господ. Те не са далеч от угнетителите.

11/Худ-84: И на мадянидите ­ брат им Шуайб каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг Бог освен Него. И не намалявайте мярката и везната! Виждам ви в благоденствие, но се страхувам за вас от мъчение в Деня, който обхваща (обгръща всичко).

11/Худ-85: О, народе мой, (използвайте) мярката и везната със справедливост и не намалявайте от нещата (правата) на хората. И не сейте развала и разединение по земята!

11/Худ-86: Ако сте вярващи, онова, което Аллах ви оставя (чистата печалба) е по-доброто за вас. И аз не съм над вас пазител (надзирател).”

11/Худ-87: Рекоха: “О, Шуайб, нима твоята молитва ти повелява да оставим онова, на което служеха предците ни или да не постъпваме с благата си, както пожелаем? Наистина ти си състрадателен, усъвършенстван (пречистен)!”

11/Худ-88: (Шуайб) им рече: “О, народе мой, ако имам ясен знак от моя Господ и Той ме е дарил с добро препитание пак това ли е вашето виждане? Не искам да съм ви в опозиция за онова, от което ви възпирам. Искам само да ви изчистя и подобря, колкото ми стигат силите. Моят успех е само с Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам.

11/Худ-89: О, народе мой, да не стане така, че да ви сполети бедствие за дето ми се противите. Такова бедствие, каквото порази народа на Нух или народа на Худ, или народа на Салих. А народът на Лут не е далеч от вас.

11/Худ-90: И молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред (пратеника, водителя)! Моят Господ е милосърден (праща светлината) и обичащ (любящ).”

11/Худ-91: Рекоха: “О, Шуайб, не проумяваме много от онова, което казваш. И наистина ние те виждаме много слаб сред нас. И ако не бяха твоите привърженици (групата, която те подкрепя) около теб, щяхме да те пребием с камъни. И ти нямаш надмощие над нас.”

11/Худ-92: Рече: “О, народе мой, нима според вас моите привърженици (приятели) са по-достойни от Аллах? Вие Го забравихте и пренебрегнахте (не обърнахте внимание). Наистина моят Господ знае делата ви.

11/Худ-93: О, народе мой, правете, каквото искате (можете)! Аз също правя. Скоро ще узнаете при кого ще дойде унизително мъчение и кой е лъжец. И се оглеждайте (чакайте)! И аз чакам с вас.”

11/Худ-94: И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас, спасихме Шуайб и онези, които вярваха с него. И един вик обхвана онези, които угнетяваха и така останаха безжизнени на колене по местата си.

11/Худ-95: Сякаш не бяха пребивавали там. И не бяха ли мадянидите лишени, както бяха самудяните лишени (от благодатта на Аллах)?

11/Худ-96: И несъмнено, изпратихме Муса с Нашите знамения и с явен довод.

11/Худ-97: При Фараона и знатните му хора (Изпратихме Муса - стих:96). Но те последваха повелята на Фараона, а повелята на Фараона не бе разумна и пречистваща (усъвършенстваща).

11/Худ-98: И ще предвожда той (фараона) народа си в Деня на възкресението и ще ги поведе в Огъня. И колко лошо е мястото, където ще бъдат поведени!

11/Худ-99: И бяха следвани от проклятие в Деня на възкресението. Колко лошо е възнаграждението, което ще получат!

11/Худ-100: Това, което ти разказваме са историите на народите. Сред тях има такива, които все още стоят (все още могат да се видят останките, следите им) и такива, които са напълно поразените (няма никаква следа от тях).

11/Худ-101: И не, Ние не ги угнетихме, а те себе си угнетиха. И когато дойде повелята на твоя Господ, боговете им, които те зовяха, освен Аллах, не можаха да им помогнат (да ги избавят). Те само още повече допринесоха за тяхното поражение.

11/Худ-102: Така сграбчва твоят Господ, щом сграбчи народите, които угнетяват. Той неизбежно сграбчва болезнено, силно.

11/Худ-103: Наистина в това има знамение (доказателство) за всеки, който се страхува от мъчението на отвъдния живот. Това е Денят, в който хората ще бъдат насъбрани. Това е Ден, на който ще бъдете свидетели.

11/Худ-104: И Ние не ще го забавим (този ден) повече от определения срок.

11/Худ-105: Когато Денят настъпи, никой не ще проговори без Неговото позволение. Сред тях ще има и злочести (нещастни) и ликуващи (щастливи).

11/Худ-106: Онези, които са злочести ще бъдат в Огъня. В него те (с рев) много трудно ще вдишват и издишват.

11/Худ-107: Там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята (на Ада), освен ако не пожелае твоят Господ (да погуби всичко сътворено от Него, включително Ада и Рая). Твоят Господ прави, каквото пожелае.

11/Худ-108: А ликуващите ще бъдат в Рая, там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята (на Рая), освен ако не пожелае друго твоят Господ (да погуби Рая и Ада­).

11/Худ-109: И не се съмнявай в (лъжливостта на) онова, на което те служат! Те служат само както и бащите им служеха преди. И ще изплатим Ние техния дял (от възмездието) без нищо да сме намалили.

11/Худ-110: И несъмнено дадохме на Муса Писанието, а те изпаднаха в разногласие за него. И ако не беше обещанието на твоя Господ (че равносметката ще бъде направена в съдния ден), непременно щеше да е отсъдено между тях. И те са в едно съмнително подозрение по отношение на него (на Корана).

11/Худ-111: И на всички, твоят Господ ще изплати за деянията им. Несъмнено Той знае техните дела (онова, което вършат).

11/Худ-112: И бъди на правия път, както ти бе повелено, заедно с покаялите се пред теб и не престъпвайте! Той вижта онова, което вършите.

11/Худ-113: И не се поддавайте на онези, които угнетяват. То тогава Огънят ще ви докосне! Нямате друг покровител освен Аллах. После не ще ви се помогне.

11/Худ-114: И отслужвай молитвата сутрин и вечер, и през нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е наставление за онези, които Ме споменават.

11/Худ-115: И бъди търпелив! Аллах не погубва наградата на благодетелните (отдалите физическите си тела на Аллах).

11/Худ-116: Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, забраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме? Угнетителите последваха разкоша, в който живееха и станаха от престъпващи (виновните).

11/Худ-117: И твоят Господ не погубва селищата, жителите на които вършат праведни дела.

11/Худ-118: И ако твоят Господ бе пожелал, щеше да стори хората една общност. Ала те продължават да са в разногласие.

11/Худ-119: Освен онези, които са дарени със светлина от Него, те не изпаднаха в разногласие, а пожелаха твоя Господ. Той за това ги е сътворил (да се разделят онези, които не са Го пожелали, а са изпаднали в разногласие от онези, които са Го пожелали и не са изпаднали в разногласие). И се изпълни обещанието на твоя Господ (относно онези, които не са Го пожелали, а са изпаднали в разногласие): “Непременно ще напълня Ада изцяло с джинове и хора.”

11/Худ-120: И всичко, което ти разказваме са историите на пратениците, за да укрепим с тях сърцето ти. С тях (с тези истории) при теб дойде (истината) поучение и напомняне за истински вярващите (онези, които се обръщат).

11/Худ-121: И кажи на онези, които не вярват (не се обръщат): “Продължавайте с това, което правите! И ние продължаваме да правим.

11/Худ-122: И чакайте! И ние чакаме.”

11/Худ-123: На Аллах е неведомото на небесата и на земята и към Него ще бъдат върнати всички дела. Затова на Него бъдете раби и на Него се уповавайте! Твоят Господ не подминава делата ви (знае какво вършите).

Изберете един Рецитатор да започнете да слушате на Свещения Коран.