« стих-47 »
قَالَ رَبِّ إِنِّي أَعُوذُ بِكَ أَنْ أَسْأَلَكَ مَا لَيْسَ لِي بِهِ عِلْمٌ وَإِلاَّ تَغْفِرْ لِي وَتَرْحَمْنِي أَكُن مِّنَ الْخَاسِرِينَ
българската транслитерация: Калe рaбби инни eузу бикe eн eс'eлeкe ма лeйсe ли бихи илм(илмун), уe илла тaгфирли уe тeрхaмни eкун минeл хасирин(хасиринe).
Рече (Нух): “Господи, моля Те, опази ме да не искам от Теб нещо, за което нямам знание! И ако не бе Твоето опрощение и помилване, аз ще съм от губещите.”
