« стих-44 »
وَقِيلَ يَا أَرْضُ ابْلَعِي مَاءكِ وَيَا سَمَاء أَقْلِعِي وَغِيضَ الْمَاء وَقُضِيَ الأَمْرُ وَاسْتَوَتْ عَلَى الْجُودِيِّ وَقِيلَ بُعْداً لِّلْقَوْمِ الظَّالِمِينَ
българската транслитерация: Уe килe я aрдублeи маeки уe я сeмау aклии уe гидaл мау уe кудъйeл eмру уeстeуeт aлaл джудиййи уe килe бу'дeн лил кaумиз залимин(залиминe).
И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” “О, небе, задръж (водата си)!” И спадна водата и се изпълни повелята. И (ковчегът) заседна върху (планината) Джуди. И бе казано: „Народът –угнетител да е настрани!”
