« стих-116 »
فَلَوْلاَ كَانَ مِنَ الْقُرُونِ مِن قَبْلِكُمْ أُوْلُواْ بَقِيَّةٍ يَنْهَوْنَ عَنِ الْفَسَادِ فِي الأَرْضِ إِلاَّ قَلِيلاً مِّمَّنْ أَنجَيْنَا مِنْهُمْ وَاتَّبَعَ الَّذِينَ ظَلَمُواْ مَا أُتْرِفُواْ فِيهِ وَكَانُواْ مُجْرِمِينَ
българската транслитерация: Фe лeу ла канe минeл куруни мин кaбликум улу бaкъййeтин йeнхeунe aнил фeсади фил aрдъ илла кaлилeн миммeн eнджeйна минхум, уeттeбeaллeзинe зaлeму ма утрифу фихи уe кану муджримин(муджриминe).
Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, забраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме? Угнетителите последваха разкоша, в който живееха и станаха от престъпващи (виновните).
