« стих-40 »
حَتَّى إِذَا جَاء أَمْرُنَا وَفَارَ التَّنُّورُ قُلْنَا احْمِلْ فِيهَا مِن كُلٍّ زَوْجَيْنِ اثْنَيْنِ وَأَهْلَكَ إِلاَّ مَن سَبَقَ عَلَيْهِ الْقَوْلُ وَمَنْ آمَنَ وَمَا آمَنَ مَعَهُ إِلاَّ قَلِيلٌ
българската транслитерация: Хaтта иза джаe eмруна уe фарeт тeннуру кулнахмил фиха мин куллин зeуджeйниснeйни уe eхлeкe илла мeн сeбeкa aлeйхил кaулу уe мeн амeн(амeнe), уe ма амeнe мeaху илла кaлил(кaлилун).
И когато дойде Нашата повеля, кипна пещта. Казахме: “Качи в него по една двойка (мъжко и женско) от всичко, семейство си и вярващите, освен онези, които бяха споменати (че ще бъдат удавени- стих: 37).” Ала малцина повярваха заедно с него.
