« стих-60 »
وَأُتْبِعُواْ فِي هَذِهِ الدُّنْيَا لَعْنَةً وَيَوْمَ الْقِيَامَةِ أَلا إِنَّ عَادًا كَفَرُواْ رَبَّهُمْ أَلاَ بُعْدًا لِّعَادٍ قَوْمِ هُودٍ
българската транслитерация: Уe утбиу фи хазихид дуня лa’нeтeн уe йeумeл къямeх(къямeти), e ла иннe адeн кeфeру рaббeхум, e ла бу'дeн ли адин кaуми худ(худин).
И ги последва проклятие на този свят и в Деня на възкресението. А адитите отрекоха своя Господ. Не е ли така? Адитите, народът на Худ, останаха далеч (от милостта на Аллах)!
