« стих-29 »
وَيَا قَوْمِ لا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مَالاً إِنْ أَجْرِيَ إِلاَّ عَلَى اللّهِ وَمَآ أَنَاْ بِطَارِدِ الَّذِينَ آمَنُواْ إِنَّهُم مُّلاَقُو رَبِّهِمْ وَلَكِنِّيَ أَرَاكُمْ قَوْمًا تَجْهَلُونَ
българската транслитерация: Уe я кaуми ла eс’eлукум aлeйхи мала(малeн), ин eджрийe илла aлаллахи уe ма eнe би таридиллeзинe амeну, иннeхум мулаку рaббихим уe лакинни eракум кaумeн тeджхeлун(тeджхeлунe).
О, народе мой, не искам от вас богатство (материални блага) за това (нещата, които ви разкривам). Моята награда е единствено от Аллах. И не ще да прогоня (отблъсна) онзи, които вярват ( желаят да достигнат Аллах). Наистина те ще срещнат своя Господ (духовните им тела ще се слеят с Него в земния живот). Ала аз ви виждам като невеж народ.
