« стих-92 »
قَالَ يَا قَوْمِ أَرَهْطِي أَعَزُّ عَلَيْكُم مِّنَ اللّهِ وَاتَّخَذْتُمُوهُ وَرَاءكُمْ ظِهْرِيًّا إِنَّ رَبِّي بِمَا تَعْمَلُونَ مُحِيطٌ
българската транслитерация: Калe я кaуми e рaхти eaззу aлeйкум минaллах(минaллахи), уeттeхaзтумуху уeраeкум зъхрийя(зъхриййeн), иннe рaбби би ма тa’мeлунe мухит(мухитун).
Рече: “О, народе мой, нима според вас моите привърженици (приятели) са по-достойни от Аллах? Вие Го забравихте и пренебрегнахте (не обърнахте внимание). Наистина моят Господ знае делата ви.
