« стих-64 »
وَيَا قَوْمِ هَذِهِ نَاقَةُ اللّهِ لَكُمْ آيَةً فَذَرُوهَا تَأْكُلْ فِي أَرْضِ اللّهِ وَلاَ تَمَسُّوهَا بِسُوءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابٌ قَرِيبٌ
българската транслитерация: Уe я кaуми хазихи накaтуллахи лeкум айeтeн фe зeруха тe'кул фи aрдъллахи уe ла тeмeссуха би суин фe йe'хузeкум aзабун кaриб(кaрибун).
О, народе мой, тази (женска) камила, създание на Аллах, е знамение (чудо) за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване близко мъчение!”
