« стих-70 »
فَلَمَّا رَأَى أَيْدِيَهُمْ لاَ تَصِلُ إِلَيْهِ نَكِرَهُمْ وَأَوْجَسَ مِنْهُمْ خِيفَةً قَالُواْ لاَ تَخَفْ إِنَّا أُرْسِلْنَا إِلَى قَوْمِ لُوطٍ
българската транслитерация: Фe лeмма рeа eйдийeхум ла тeсилу илeйхи нeкирeхум уe eуджeсe минхум хифeх(хифeтeн), калу ла тeхaф инна урсилна ила кaуми лут(лутин).
И когато видя, че ръцете им не посягат към него, това не му хареса и спотаи страх от тях. (Те) рекоха: “Не се страхувай! Ние сме пратени при народа на Лут.”
