« стих-27 »
فَقَالَ الْمَلأُ الَّذِينَ كَفَرُواْ مِن قِوْمِهِ مَا نَرَاكَ إِلاَّ بَشَرًا مِّثْلَنَا وَمَا نَرَاكَ اتَّبَعَكَ إِلاَّ الَّذِينَ هُمْ أَرَاذِلُنَا بَادِيَ الرَّأْيِ وَمَا نَرَى لَكُمْ عَلَيْنَا مِن فَضْلٍ بَلْ نَظُنُّكُمْ كَاذِبِينَ
българската транслитерация: Фe калeл мeлeуллeзинe кeфeру мин кaумихи ма нeракe илла бeшeрeн мислeна уe ма нeракeттeбeaкe иллeллeзинe хум eразилуна бадийeр рe’й(рe’йи), уe ма нeра лeкум aлeйна мин фaдлин бeл нeзуннукум казибин(казибинe).
И тогава знатните от народа му, които не вярваха, казаха: “Виждаме, че си само един човек като нас. Не виждаме да те следват някои от нас, освен най-презрените (бедни, слаби, нуждаещи се) с прибързано мнение и не виждаме да ни превъзхождате. Дори ви мислим за лъжци.”
