« стих-45 »
وَنَادَى نُوحٌ رَّبَّهُ فَقَالَ رَبِّ إِنَّ ابُنِي مِنْ أَهْلِي وَإِنَّ وَعْدَكَ الْحَقُّ وَأَنتَ أَحْكَمُ الْحَاكِمِينَ
българската транслитерация: Уe нада нухун рaббeху фe калe рaбби иннeбни мин eхли уe иннe уa'дeкeл хaкку уe eнтe aхкeмул хакимин(хакиминe).
И позова Нух своя Господ, и рече: “Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина и Ти си най-мъдрият Съдник.”
