« стих-31 »
وَلاَ أَقُولُ لَكُمْ عِندِي خَزَآئِنُ اللّهِ وَلاَ أَعْلَمُ الْغَيْبَ وَلاَ أَقُولُ إِنِّي مَلَكٌ وَلاَ أَقُولُ لِلَّذِينَ تَزْدَرِي أَعْيُنُكُمْ لَن يُؤْتِيَهُمُ اللّهُ خَيْرًا اللّهُ أَعْلَمُ بِمَا فِي أَنفُسِهِمْ إِنِّي إِذًا لَّمِنَ الظَّالِمِينَ
българската транслитерация: Уe ла eкулу лeкум инди хaзаинуллахи уe ла a’лeмул гaйбe уe ла eкулу инни мeлeкун уe ла eкулу лиллeзинe тeздeри a’юнукум лeн ю’тийeхумуллаху хaйра(хaйрeн), aллаху a’лeму бима фи eнфусихим, инни изeн лe минeз залимин(залиминe).
И не ви казвам: “При мен са съкровищниците на Аллах.” И не зная неведомото. И не казвам: “Аз съм ангел.” И не казвам за онези, на които гледате с презрение (онези, които са пожелали да достигнат Аллах):” Аллах не ще им даде благо.” Аллах най-добре знае какво имат в душите си. В такъв случай (ако не говоря истината) аз ще съм от угнетителите.”
