« стих-91 »
قَالُواْ يَا شُعَيْبُ مَا نَفْقَهُ كَثِيرًا مِّمَّا تَقُولُ وَإِنَّا لَنَرَاكَ فِينَا ضَعِيفًا وَلَوْلاَ رَهْطُكَ لَرَجَمْنَاكَ وَمَا أَنتَ عَلَيْنَا بِعَزِيزٍ
българската транслитерация: Калу я шуaйбу ма нeфкaху кeсирeн мимма тeкулу уe инна лe нeракe фина дaифа(дaифeн), уe лeу ла рeхтукe лe рeджeмнакe уe ма eнтe aлeйна би aзиз(aзизин).
Рекоха: “О, Шуайб, не проумяваме много от онова, което казваш. И наистина ние те виждаме много слаб сред нас. И ако не бяха твоите привърженици (групата, която те подкрепя) около теб, щяхме да те пребием с камъни. И ти нямаш надмощие над нас.”
