« стих-87 »
قَالُواْ يَا شُعَيْبُ أَصَلاَتُكَ تَأْمُرُكَ أَن نَّتْرُكَ مَا يَعْبُدُ آبَاؤُنَا أَوْ أَن نَّفْعَلَ فِي أَمْوَالِنَا مَا نَشَاء إِنَّكَ لَأَنتَ الْحَلِيمُ الرَّشِيدُ
българската транслитерация: Калу я шуaйбу e сaлатукe тe’мурукe eн нeтрукe ма йa’буду абауна eу eн нeф’aлe фи eмуалина ма нeша’(нeшау), иннeкe лe eнтeл хaлимур рeшид(рeшиду).
Рекоха: “О, Шуайб, нима твоята молитва ти повелява да оставим онова, на което служеха предците ни или да не постъпваме с благата си, както пожелаем? Наистина ти си състрадателен, усъвършенстван (пречистен)!”
