« стих-46 »
قَالَ يَا نُوحُ إِنَّهُ لَيْسَ مِنْ أَهْلِكَ إِنَّهُ عَمَلٌ غَيْرُ صَالِحٍ فَلاَ تَسْأَلْنِ مَا لَيْسَ لَكَ بِهِ عِلْمٌ إِنِّي أَعِظُكَ أَن تَكُونَ مِنَ الْجَاهِلِينَ
българската транслитерация: Калe я нуху иннeху лeйсe мин eхлик(eхликe), иннeху aмeлун гaйру сaлих(сaлихин), фe ла тeс'eлни ма лeйсe лeкe бихи илм(илмун), инни eъзукe eн тeкунe минeл джахилин(джахилинe).
Рече (Аллах): “О, Нух, той не е от твоето семейство. Неговото деяние не е праведно. И не искай от Мен нещо, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.”
