« стих-20 »
أُولَئِكَ لَمْ يَكُونُواْ مُعْجِزِينَ فِي الأَرْضِ وَمَا كَانَ لَهُم مِّن دُونِ اللّهِ مِنْ أَوْلِيَاء يُضَاعَفُ لَهُمُ الْعَذَابُ مَا كَانُواْ يَسْتَطِيعُونَ السَّمْعَ وَمَا كَانُواْ يُبْصِرُونَ
българската транслитерация: Улаикe лeм йeкуну му'джизинe фил aрдъ уe ма канe лeхум мин дуниллахи мин eулия(eулияe), юдаaфу лeхумул aзаб(aзабу), ма кану йeстeтиунeс сeм’a уe ма кану юбсирун(юбсирунe).
Те не могат да оставят (Аллах) безсилен на земята и те не са имали други покровители, освен Аллах. На тях ще им се увеличи в пъти мъчението. И те не намериха сила да чуят (не заработи слуха им), и не успяха да видят (не заработи зрението им).
