« стих-8 »
وَلَئِنْ أَخَّرْنَا عَنْهُمُ الْعَذَابَ إِلَى أُمَّةٍ مَّعْدُودَةٍ لَّيَقُولُنَّ مَا يَحْبِسُهُ أَلاَ يَوْمَ يَأْتِيهِمْ لَيْسَ مَصْرُوفًا عَنْهُمْ وَحَاقَ بِهِم مَّا كَانُواْ بِهِ يَسْتَهْزِؤُونَ
българската транслитерация: Уe лe ин aххaрна aнхумул aзабe ила уммeтин мa'дудeтин лe йeкулуннe ма йaхбисух(йaхбисуху), e ла йeумe йe'тихим лeйсe мaсруфeн aнхум уe хакa би хим ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
А ако забавим за тях (отклоним от тях) мъчението за определено време, непременно ще рекат: “Какво го задържа (забавя)?” В деня, в който ги сполети мъчението, то наистина не ще бъде отклонено от тях и ще ги обгърне онова, на което са се присмивали.
