Ибрахим, Сура Авраам (Коран: Сура 14-Ибрахим)

Свещеният Коран » Сура Ибрахим

14/Ибрахим-1: Eлиф лям ра китабун eнзeлнаху илeйкe ли тухриджeн насe минeз зулумати илeн нури би изни рaббихим ила съратъл aзизил хaмид(хaмиди)., 14/Ибрахим-2: Aллахиллeзи лeху ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), уe уeйлун лил кафиринe мин aзабин шeдид(шeдидин)., 14/Ибрахим-3: Eллeзинe йeстeхъббунeл хaятeд дуня aлeл ахърeти уe йaсуддунe aн сeбилилляхи уe йeбгунeха иуeджа(иуeджeн), улаикe фи дaлалин бaид(бaидин).

Ибрахим, Сура Авраам (Коран: Сура 14-Ибрахим)

Бисмлляхир рахманир рахим.

14/Ибрахим-1: Алиф. Лам. Ра. Тази Книга ти низпослахме Ние, за да изведеш хората от тъмнините към светлината с позволението на техния Господ към пътя на Всемогъщия, Всеславния.

14/Ибрахим-2: И ТОЙ е Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята. И горко на неверниците, за които има жестоко мъчение!

14/Ибрахим-3: Те предпочитат земния живот пред отвъдния. И възспират от пътя на Аллах. И стремят се да го изкривят. Именно те са в дълбока заблуда.

14/Ибрахим-4: Няма нито един Наш пратеник, когото Ние да не сме изпратили с езика на своя народ, за да им (говори) обясни на техния език. Тогава Аллах оставя в заблуда, които пожелае (които не Го желаят) и напътва към Себе си, които пожелае (които желаят да Го достигнат). Той е Всемогъщият, Премъдрият.

14/Ибрахим-5: И наистина Ние изпратихме Муса с Нашите знамения (доказателства, чудеса) и с посланието: “Изведи народа си от тъмнините към светлината и им припомняй за дните на Аллах (припомняй им през целия ден да споменават Аллах)!” И несъмнено, в това има знамения (доказателства) за благодарните и търпеливите.

14/Ибрахим-6: И рече Муса на своя народ: “Спомнете си благодатта на Аллах към вас, когато ви избави от хората (близките) на Фараона! Те ви причиняваха най-лошото мъчение, убиваха синовете ви и пощадяваха жените ви. В това има голямо изпитание за вас от вашия Господ.”

14/Ибрахим-7: И вашият Господ ви бе провъзгласил: “Ако сте признателни, с още (благодат) ще ви надбавим. А ако сте неблагодарни, наистина мъчението Ми е сурово.”

14/Ибрахим-8: И Муса рече: “Дори вие и всички по земята да сте неблагодарни, Аллах е пребогат (не се нужнае от благодарността ви), Всеславен е Той.

14/Ибрахим-9: Нима не получихте вестта за онези преди вас - народа на Нух и Адитите, и Самудяните, и онези след тях? Знае ги само Аллах. При тях дойдоха техните пратеници с ясни (доказателства) слова, а те си захапаха пръстите (разгневиха се)и казваха: “Ние наистина не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме в това, към което ни зовете, в подозрение сме.”

14/Ибрахим-10: Пратениците им казаха: “Нима имате съмнение спрямо Аллах - Твореца на небесата и на земята? Зове ви Той, за да опрости греховете ви и ви дава отсрочка (срок) до определено време.” Те отвърнаха: “Вие сте само човеци като нас. Искате да ни възспрете (върнете) от онова, на което са служели предците ни. Тогава донесете ни явен довод!”

14/Ибрахим-11: Пратениците им казаха: “Ние сме само създания (човеци) като вас. Но Аллах облагодетелства, когото пожелае от Своите раби. И не можем да ви донесем довод (чудо, знак), освен с позволението на Аллах. И вече на Аллах да се уповават вярващите!

14/Ибрахим-12: И ние защо да не се уповаваме на Аллах, след като ни е свързал (довел до) с нашите пътища? И ще изтърпим онова, с което ни мъчите. И уповаващите се, вече да се уповават на Аллах!

14/Ибрахим-13: И неверниците казаха на пратеници си: “Или ще ви прогоним от земята ни, или ще се върнете към нашата вяра.” И след това техният Господ им разкри: “Непременно ще погубим угнетителите.”

14/Ибрахим-14: И ще ви заселим на земята след тях. Ето това е за онзи, който се бои от Моето величие и заплаха (обет).”

14/Ибрахим-15: И пожелаха (пратениците) завоевание, и се провалиха всички упорити деспоти.

14/Ибрахим-16: След него има ад и поене с гнойна вода.

14/Ибрахим-17: От която ще отпива и едва ще я преглъща, и смъртта (причините за смъртта) ще го настигат от всички страни, ала не ще може да умре (ще желае смъртта, но няма да му се даде възможност да умре). И след това го очаква (тежко, жестоко) мъчение.

14/Ибрахим-18: Делата на онези, които отричат своя Господ, приличат на пепел, която бурен вятър отвява. И нямат власт над нищо от онова, което са придобили. Ето това е дълбока заблуда.

14/Ибрахим-19: Не виждаш ли ти, че Аллах е създал небесата и земята с мъдрост? Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще (доведе) създаде нови творения (нова цивилизация).

14/Ибрахим-20: И това не е голямо (трудно) нещо за Аллах.

14/Ибрахим-21: Всички излязоха пред Аллах. Тогава слабите (безсилните) рекоха на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме, сега вие ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах?” Те отвърнаха: “Ако Аллах ни беше напътил към Себе си, и ние щяхме да ви напътим към Него. Все едно е дали ще тъжим или ще търпим. За нас няма спасение.”

14/Ибрахим-22: И рече сатаната, щом делото беше отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте собствените си души! Аз не съм ваш помощник и вие не сте мои помощници. Аз и преди отхвърлих да съм ваш сътрудник.” За угнетителите има болезнено мъчение.

14/Ибрахим-23: А онези, които вярват (и желаят да достигнат Аллах в земния живот) и вършат праведни дела (изчистват душевните си пороци), ще бъдат въведени в Градините, сред които текат реки. Там ще пребивават вечно с позволението на своя Господ. Поздравът им там ще бъде: “Мир!”

14/Ибрахим-24: Не видя ли какъв пример даде Аллах? Доброто слово е като красиво дърво. То е непоклатимо (коренът му е дълбоко в земята), а клоните му са в небето.

14/Ибрахим-25: И то всеки път дава плодове с позволението на своя Господ. И Аллах дава примери на хората. Така, че (с надеждата) те да се поучат.

14/Ибрахим-26: А лошото (грозното) слово е като лошото (грозното) дърво. Изтръгнато е от земята и няма устойчивост.

14/Ибрахим-27: Аллах укрепва вярващите (които в земният желаят да Го достигнат) с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. И оставя Аллах угнетителите в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае.

14/Ибрахим-28: Не видя ли онези, които подменят благодатта на Аллах с неверие и заселват своя народ в дома на гибелта?

14/Ибрахим-29: Ада, в който ще се осланят. Колко лош за пребиваване е той!

14/Ибрахим-30: И сториха подобия на Аллах, за да отклоняват от Неговия път. Кажи: “Наслаждавайте се (живейте охолно)! Вашето завръщане вече е в огъня.”

14/Ибрахим-31: Кажи на рабите, които вярват (желаят в земния си живот да достигнат Аллах) да отслужват молитвата и да раздават скрито и явно от онова, което сме им дарили, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство.

14/Ибрахим-32: Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипва вода от небето, и вади с нея плодовете като препитание за вас, и подчини на вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини на вас реките.

14/Ибрахим-33: И подчини на вас слънцето и луната, които са в непрекъснато движение (механично, програмирано), и подчини на вас нощта и деня.

14/Ибрахим-34: И ви даде от всичко, което поискахте. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник (неверник).

14/Ибрахим-35: И рече Ибрахим: “Господи мой, стори това място сигурно и предпази мен и синовете ми, да не служим на идолите!”

14/Ибрахим-36: Господи мой, те (идолите) заблудиха мнозина от хората. И вече който ме последва, той е от мен, а който ми се възпротиви Ти си Опрощаващ, Милосърден.

14/Ибрахим-37: Господи наш, аз заселих една част от потомците си в долина без насаждения, при Твоя Свещен дом. Господи наш, за да отслужват молитвата, благосклони сърцата на някои хора към тях, и им дай от плодовете препитание, за да са признателни!

14/Ибрахим-38: Господи наш, Ти наистина знаеш какво спотайваме и какво разгласяваме. Нищо не е скрито за Аллах нито на земята, нито на небето.

14/Ибрахим-39: Слава на Аллах, Който въпреки моята старост ме дари с Исмаил и Исхак. Наистина моят Господ е чуващият зова.

14/Ибрахим-40: Господи мой, стори мен и потомството ми да отслужваме молитвата! Господи наш, приеми зова ми!

14/Ибрахим-41: Господи наш, опрости (греховете) на мен, родителите ми и на вярващите в Деня, когато ще настане (ще се види) равносметката!”

14/Ибрахим-42: И не мисли, че Аллах е нехаен към онова, което угнетителите вършат! Той само ги забавя за Деня, в който погледите (от ужас) ще се вцепенят.

14/Ибрахим-43: Онези, които с вдигнати глави (непрекъснато гледат към небето) бягат. Погледът им не може да се върне и сърцата им са пълни с (душевни болести) пороци.

14/Ибрахим-44: И предупреди хората за деня, в който ще дойде при тях мъчението! Тогава угнетителите ще кажат: “Господи наш, забави ни (дай ни време) за кратък срок, та да отвърнем на Твоя зов и да последваме пратениците.” Нима и по-рано не се клехте, че не ще има край за вас?

14/Ибрахим-45: И се настанихте в обиталищата (местата) на онези, които угнетяваха душите си, и ви се обясни как Ние постъпихме с тях, и ви дадохме примери.

14/Ибрахим-46: И бяха скроили те планове (капани), ала при Аллах е планът (капанът) им (Аллах знае техните замисли), дори те (плановете им) да са такива, че да могат да разрушат (силата им) планините.

14/Ибрахим-47: И никога не смятай, че Аллах нарушава обещанието Си към Своите пратеници! Аллах е всемогъщ, отмъщаващ.

14/Ибрахим-48: И в този ден, когато видът на земята (земното полукълбо), и небесата ще е променен. И ще излязат пред Аллах, Единствения, Погубващия.

14/Ибрахим-49: В този ден ще видиш престъпващите заедно, оковани във вериги.

14/Ибрахим-50: Одеждите им са от катран, и лицата им ще ги покрива огънят.

14/Ибрахим-51: (С това мъчение ), въздава Аллах на всяка душа, каквото е придобила (наказание или награда). Наистина Аллах бързо прави равносметка.

14/Ибрахим-52: Това (Свещеният Коран) е откровение към хората, с Него да бъдат предупредени и да знаят, че Той (Аллах) е eдинственият Господар, и да поучават мъдрите (на които са им били разкрити тайните).

Изберете един Рецитатор да започнете да слушате на Свещения Коран.