« Ибрахим »
« стих-43 »
مُهْطِعِينَ مُقْنِعِي رُءُوسِهِمْ لاَ يَرْتَدُّ إِلَيْهِمْ طَرْفُهُمْ وَأَفْئِدَتُهُمْ هَوَاء
българската транслитерация: Мухтъинe мукнии руусихим ла йeртeдду илeйхим тaрфухум, уe eф’идeтухум хeуа’(хeуаун).
Онези, които с вдигнати глави (непрекъснато гледат към небето) бягат. Погледът им не може да се върне и сърцата им са пълни с (душевни болести) пороци.
