12/Юсуф-79: Каза: “Опазил ме Аллах, да взема (задържа) друг, освен онзи, у когото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.”
12/Юсуф-80: И когато се отчаяха за него, те се отделиха да се посъветват. Големият от тях рече: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обет пред Аллах, а по-рано нарушихте обещанието си за Юсуф? Не ще напусна тази земя, докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Той е най-добрият съдник.
12/Юсуф-81: Върнете се при баща си и кажете: “О, татко наш, твоят син направи кражба. Свидетелстваме само за онова, което знаем. И не сме пазители на невидимото (и не разбрахме как стана).
12/Юсуф-82: И попитай хората от селището, в което бяхме и кервана, с който пристигнахме! Ние сме от праведните (казваме истината).”
12/Юсуф-83: Рече (Якуб): “Не, вашите души ви подтикнаха да сторите това. Но най-хубаво е да се търпи. Възможно е Аллах да ми ги доведе всички. Той е Всезнаещ, Премъдр.”
12/Юсуф-84: И се отвърна от тях, и рече: “О, как ми е жал за Юсуф!” И въпреки, че таеше (не издаваше) тъгата си, очите му го показваха (ослепяха).
12/Юсуф-85: Рекоха (синовете му): “Кълнем се в Аллах, не ще престанеш да си спомняш за Юсуф, докато не се поболееш или погубиш.”
12/Юсуф-86: Рече (Якуб): “Изплаквам своята скръб и тъга само пред Аллах и знам от Аллах (разкрива ми), каквото вие не знаете.
