12/Юсуф-104: И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне, поука за световете.
12/Юсуф-105: Има толкова много знамения (доказателства) на небесата и на земята, а те ги подминават, отвръщат се от тях (от доказателствата)!
12/Юсуф-106: И повечето от тях не вярват в Аллах, без да съдружават.
12/Юсуф-107: Нима са сигурни, че не ще ги покрие мъчение от Аллах или, че не ще им дойде часът (времето) внезапно, без да усетят?
12/Юсуф-108: Кажи: „Аз и тези, които ме следват, призоваваме към Аллах с прозорливост (проницателно, след като сме видели Аллах с душевните си очи). Това е пътят (на Аллах), към който зовем. Пречист е Аллах! И аз не съм от съдружаващите.”
12/Юсуф-109: Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата мъже, на които давахме откровения. Не ходят ли по земята? Вече да видят какъв бе краят на онези преди тях. Отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите, притежателите на таква (тези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах). Нима не проумявате?
12/Юсуф-110: Тогава, когато пратениците се отчайваха и мислеха, че са ги взели за лъжци, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, които Ние пожелаем. И не ще се отклони Нашето мъчение от престъпващите хора.
12/Юсуф-111: Несъмнено, в разказите за тях има поука за улул елбаб (хората, на които им са разкрити тайните). Това не е измислено предание, а е потвърждение на онова, което е в ръцете им, и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за вярващите хора.
