« стих-109 »
وَمَا أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ إِلاَّ رِجَالاً نُّوحِي إِلَيْهِم مِّنْ أَهْلِ الْقُرَى أَفَلَمْ يَسِيرُواْ فِي الأَرْضِ فَيَنظُرُواْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الَّذِينَ مِن قَبْلِهِمْ وَلَدَارُ الآخِرَةِ خَيْرٌ لِّلَّذِينَ اتَّقَواْ أَفَلاَ تَعْقِلُونَ
българската транслитерация: Уe ма eрсeлна мин кaбликe илла риджалeн нухи илeйхим мин eхлил кура, e фe лeм йeсиру фил aрдъ фe йaнзуру кeйфe канe акъбeтуллeзинe мин кaблихим, уe лe дарул ахърeти хaйрун лиллeзинeттeкaу, e фe ла тa’кълун(тa’кълунe).
Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата мъже, на които давахме откровения. Не ходят ли по земята? Вече да видят какъв бе краят на онези преди тях. Отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите, притежателите на таква (тези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах). Нима не проумявате?
