« стих-18 »
وَجَآؤُوا عَلَى قَمِيصِهِ بِدَمٍ كَذِبٍ قَالَ بَلْ سَوَّلَتْ لَكُمْ أَنفُسُكُمْ أَمْرًا فَصَبْرٌ جَمِيلٌ وَاللّهُ الْمُسْتَعَانُ عَلَى مَا تَصِفُونَ
българската транслитерация: Уe джау aла кaмисъхи би дeмин кeзиб(кeзибин), калe бeл сeууeлeт лeкум eнфусукум eмра(eмрeн), фe сaбрун джeмил(джeмилун), уaллахул мустeану aла ма тeсъфун(тeсъфунe).
И дойдоха с лъжлива кръв по ризата му. Рече (бащата): “Да, вашите души са ви подтикнали да извършите нещо. Но най-добре (най доброто, което мога да направя) е да търпя. (Само) от Аллах може де се търси помощ за това, което описвате.”
