« стих-68 »
وَلَمَّا دَخَلُواْ مِنْ حَيْثُ أَمَرَهُمْ أَبُوهُم مَّا كَانَ يُغْنِي عَنْهُم مِّنَ اللّهِ مِن شَيْءٍ إِلاَّ حَاجَةً فِي نَفْسِ يَعْقُوبَ قَضَاهَا وَإِنَّهُ لَذُو عِلْمٍ لِّمَا عَلَّمْنَاهُ وَلَكِنَّ أَكْثَرَ النَّاسِ لاَ يَعْلَمُونَ
българската транслитерация: Уe лeмма дeхaлу мин хaйсу eмeрeхум eбухум, ма канe югни aнхум минaллахи мин шeй’ин илла хаджeтeн фи нeфси йa’кубe кaдаха, уe иннeху лe зу илмин лима aллeмнаху уe лакиннe eксeрeн наси ла йa’лeмун(йa’лeмунe).
И когато влязоха от там, откъдето баща им беше повелил, нищо не ги избави (не бе от полза) от Аллах. Всъщност (той) Якуб осъществи (изпълни) едно желание, което беше в душата му. Той притежаваше знание, защото Ние го научихме, ала повечето хора не знаят.
