« стих-25 »
وَاسُتَبَقَا الْبَابَ وَقَدَّتْ قَمِيصَهُ مِن دُبُرٍ وَأَلْفَيَا سَيِّدَهَا لَدَى الْبَابِ قَالَتْ مَا جَزَاء مَنْ أَرَادَ بِأَهْلِكَ سُوَءًا إِلاَّ أَن يُسْجَنَ أَوْ عَذَابٌ أَلِيمٌ
българската транслитерация: Уeстeбeкал бабe уe кaддeт кaмисaху мин дубурин уe eлфeя сeййидeха лeдeл баб(баби), калeт ма джeзау мeн eрадe би eхликe суeн илла eн юсджeнe eу aзабун eлим(eлимун).
Затичаха се и двамата към вратата и (жената) скъса ризата му (като го издърпа) отзад. И се натъкнаха на господаря (мъжа) й пред вратата. Тя (жената) рече: “Какво е възмездието за онзи, който е поискал зло за твоето семейство, освен да го затворят или пък болезнено мъчение?”
