« стих-88 »
فَلَمَّا دَخَلُواْ عَلَيْهِ قَالُواْ يَا أَيُّهَا الْعَزِيزُ مَسَّنَا وَأَهْلَنَا الضُّرُّ وَجِئْنَا بِبِضَاعَةٍ مُّزْجَاةٍ فَأَوْفِ لَنَا الْكَيْلَ وَتَصَدَّقْ عَلَيْنَآ إِنَّ اللّهَ يَجْزِي الْمُتَصَدِّقِينَ
българската транслитерация: Фe лeмма дeхaлу aлeйхи калу я eйюхeл aзизу мeссeна уe eхлeнeд дурру уe джи’на би бидаaтин музджатин фe eуфи лeнeл кeйлe уe тeсaддaк aлeйна, иннaллахe йeджзил мутeсaддикин(мутeсaддикинe).
И когато влязоха при него, рекоха: “О,благородни, беда сполетя нас и нашето семейство. Дойдохме с нищожна стока. Напълни за нас мярката и ни дай милостиня! Аллах възнаграждава даващите милостиня.”
