« стих-51 »
قَالَ مَا خَطْبُكُنَّ إِذْ رَاوَدتُّنَّ يُوسُفَ عَن نَّفْسِهِ قُلْنَ حَاشَ لِلّهِ مَا عَلِمْنَا عَلَيْهِ مِن سُوءٍ قَالَتِ امْرَأَةُ الْعَزِيزِ الآنَ حَصْحَصَ الْحَقُّ أَنَاْ رَاوَدتُّهُ عَن نَّفْسِهِ وَإِنَّهُ لَمِنَ الصَّادِقِينَ
българската транслитерация: Калe ма хaтбукуннe из рауeдтуннe юсуфe aн нeфсих(нeфсихи), кулнe хашe лиллахи ма aлимна aлeйхи мин су’(суин), калeтимрe’eтул aзизил анe хaсхaсaл хaкку eнe рауeдтуху aн нeфсихи уe иннeху лe минeс садикин(садикинe).
Рече (царят): “Какво ви бе намерението, когато съблазнявахте Юсуф?” Те (жените) рекоха: “Пречист е Аллах! Не видяхме от него нищо лошо.” Жената на господаря: “Сега се разкри правдата. Аз го съблазнявах. Той говори истината.”
