« стих-31 »
فَلَمَّا سَمِعَتْ بِمَكْرِهِنَّ أَرْسَلَتْ إِلَيْهِنَّ وَأَعْتَدَتْ لَهُنَّ مُتَّكَأً وَآتَتْ كُلَّ وَاحِدَةٍ مِّنْهُنَّ سِكِّينًا وَقَالَتِ اخْرُجْ عَلَيْهِنَّ فَلَمَّا رَأَيْنَهُ أَكْبَرْنَهُ وَقَطَّعْنَ أَيْدِيَهُنَّ وَقُلْنَ حَاشَ لِلّهِ مَا هَذَا بَشَرًا إِنْ هَذَا إِلاَّ مَلَكٌ كَرِيمٌ
българската транслитерация: Фe лeмма сeмиaт би мeкрихиннe eрсeлeт илeйхиннe уe a’тeдeт лeхуннe муттeкe’eн уe атeт куллe уахидeтин минхуннe сиккинeн уe калeтихрудж aлeйхинн(aлeйхиннe), фe лeмма рe’eйнeху eкбeрнeху уe кaттa’нe eйдийeхуннe уe кулнe хашe лиллахи ма хаза бeшeра(бeшeрeн),ин хаза илла мeлeкун кeрим(кeримун).
И когато чу за сплетните на (жените), тя ги покани, приготви им гощавка и ги накара да седнат, и даде им (за да обелят плодове) на всяка по един нож, и рече (на Юсуф): “Излез при тях!” И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и рекоха: “Пречист е Аллах! Това не е човек. Това е само (един) прекрасен ангел.”
