« стих-38 »
وَاتَّبَعْتُ مِلَّةَ آبَآئِي إِبْرَاهِيمَ وَإِسْحَقَ وَيَعْقُوبَ مَا كَانَ لَنَا أَن نُّشْرِكَ بِاللّهِ مِن شَيْءٍ ذَلِكَ مِن فَضْلِ اللّهِ عَلَيْنَا وَعَلَى النَّاسِ وَلَكِنَّ أَكْثَرَ النَّاسِ لاَ يَشْكُرُونَ
българската транслитерация: Уeттeбa’ту миллeтe абаи ибрахимe уe исхакa уe йa’куб(йa’кубe), ма канe лeна eн нушрикe биллахи мин шeй(шeй’ин), заликe мин фaдлиллахи aлeйна уe aлeн наси уe лакиннe eксeрeн наси ла йeшкурун(йeшкурунe).
И последвах вярата на моите предци Ибрахим, Исхак и Якуб. Не бива да съдружаваме нищо с Аллах. Това е благодатта на Аллах към нас и към хората. Ала повечето хора са непризнателни.
