« стих-80 »
فَلَمَّا اسْتَيْأَسُواْ مِنْهُ خَلَصُواْ نَجِيًّا قَالَ كَبِيرُهُمْ أَلَمْ تَعْلَمُواْ أَنَّ أَبَاكُمْ قَدْ أَخَذَ عَلَيْكُم مَّوْثِقًا مِّنَ اللّهِ وَمِن قَبْلُ مَا فَرَّطتُمْ فِي يُوسُفَ فَلَنْ أَبْرَحَ الأَرْضَ حَتَّىَ يَأْذَنَ لِي أَبِي أَوْ يَحْكُمَ اللّهُ لِي وَهُوَ خَيْرُ الْحَاكِمِينَ
българската транслитерация: Фe лeммeстeй’eсу минху хaлeсу нeджийя(нeджиййeн), калe кeбирухум e лeм тa’лeму eннe eбакум кaд eхaзe aлeйкум мeусикaн минaллахи уe мин кaблу ма фeррaттум фи юсуф(юсуфe), фe лeн eбрaхaл aрдa хaтта йe’зeнe ли eби eу йaхкумaллаху ли уe хууe хaйрул хакимин(хакиминe).
И когато се отчаяха за него, те се отделиха да се посъветват. Големият от тях рече: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обет пред Аллах, а по-рано нарушихте обещанието си за Юсуф? Не ще напусна тази земя, докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Той е най-добрият съдник.
