« стих-50 »
وَقَالَ الْمَلِكُ ائْتُونِي بِهِ فَلَمَّا جَاءهُ الرَّسُولُ قَالَ ارْجِعْ إِلَى رَبِّكَ فَاسْأَلْهُ مَا بَالُ النِّسْوَةِ اللاَّتِي قَطَّعْنَ أَيْدِيَهُنَّ إِنَّ رَبِّي بِكَيْدِهِنَّ عَلِيمٌ
българската транслитерация: Уe калeл мeлику’туни бих(бихи), фe лeмма джаeхур рeсулу калeрджи’ ила рaббикe фeс’eлху ма балун нисуeтиллати кaттa’нe eйдийeхунн(eйдийeхуннe), иннe рaбби би кeйдихиннe aлим(aлимун).
И рече царят: “Доведете ми го!” И когато пратеникът (вестителят) дойде при него, Юсуф рече: “Върни се при своя господар и го питай какво е положението на жените, които си порязаха ръцете! Моят господар познава тяхното коварство.”
