« стих-30 »
وَقَالَ نِسْوَةٌ فِي الْمَدِينَةِ امْرَأَةُ الْعَزِيزِ تُرَاوِدُ فَتَاهَا عَن نَّفْسِهِ قَدْ شَغَفَهَا حُبًّا إِنَّا لَنَرَاهَا فِي ضَلاَلٍ مُّبِينٍ
българската транслитерация: Уe калe нисуeтун фил мeдинeтимрe’eтул aзизи турауиду фeтаха aн нeфсих(нeфсихи), кaд шeгaфeха хубба(хуббeн), инна лe нeраха фи дaлалин мубин(мубинин).
И заговориха жените в града: “Жената на господаря (управителя) съблазнява своя млад слуга. Любовта е проникнало в сърцето и. Виждаме, че тя е в явно заблуждение.”
