« стих-90 »
قَالُواْ أَإِنَّكَ لَأَنتَ يُوسُفُ قَالَ أَنَاْ يُوسُفُ وَهَذَا أَخِي قَدْ مَنَّ اللّهُ عَلَيْنَا إِنَّهُ مَن يَتَّقِ وَيِصْبِرْ فَإِنَّ اللّهَ لاَ يُضِيعُ أَجْرَ الْمُحْسِنِينَ
българската транслитерация: Калю e иннeкe лe eнтe юсуф(юсуфу), калe eнe юсуфу уe хаза aхи кaд мeннaллаху aлeйна, иннeху мeн йeттeкъ уe йaсбир фe иннaллахe ла юди’у eджрeл мухсинин(мухсининe).
Рекоха: “Нима ти наистина си Юсуф?” Рече: “Аз съм Юсуф, а това е моят брат. Аллах ни облагодетелства. Който стане притежател на таква (страхува се да не изгуби милостта на Аллах) към Аллах и търпи... Аллах никога не оставя без награда благодетелните (отдадените).”
