« стих-110 »
حَتَّى إِذَا اسْتَيْأَسَ الرُّسُلُ وَظَنُّواْ أَنَّهُمْ قَدْ كُذِبُواْ جَاءهُمْ نَصْرُنَا فَنُجِّيَ مَن نَّشَاء وَلاَ يُرَدُّ بَأْسُنَا عَنِ الْقَوْمِ الْمُجْرِمِينَ
българската транслитерация: Хaтта изeстeй’eсeр русулу уe зaнну eннeхум кaд кузибу джаeхум нaсруна фe нуджджийe мeн нeша’(нeшау), уe ла юрeдду бe’суна aнил кaумил муджримин(муджриминe).
Тогава, когато пратениците се отчайваха и мислеха, че са ги взели за лъжци, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, които Ние пожелаем. И не ще се отклони Нашето мъчение от престъпващите хора.
