« стих-46 »
يُوسُفُ أَيُّهَا الصِّدِّيقُ أَفْتِنَا فِي سَبْعِ بَقَرَاتٍ سِمَانٍ يَأْكُلُهُنَّ سَبْعٌ عِجَافٌ وَسَبْعِ سُنبُلاَتٍ خُضْرٍ وَأُخَرَ يَابِسَاتٍ لَّعَلِّي أَرْجِعُ إِلَى النَّاسِ لَعَلَّهُمْ يَعْلَمُونَ
българската транслитерация: Юсуфу eйюхeс съддику eфтина фи сeб’ъ бaкaратин симанин йe’кулухуннe сeб’ун иджафун уe сeб’ъ сунбулатин худрин уe ухaрe ябисатин, лeaлли eрджиу илeн наси лeaллeхум йa’лeмун(йa’лeмунe).
“Юсуф, о, правдиви, разтълкувай ни за седем (броя) охранени крави, които ги изяждат седем (броя) мършави и седем зелени класа, а другите изсъхнали. За да се върна при хората и те да узнаят (за теб и за съня)!”
